Last Night......

Снощи както никога досега реших да се прибера пеш.Какво имам в предвид обаче.Аз съм от хората които обичат да се возят в кола било то и жълта.Въпросната вечер обаче беше хубава и реших, че е идеален повод за вечерна разходка.Приложеното изображение не е сцена от някой филм.За да съм по-обективен обаче ще кажа , че е заснето около 22ч. в така наречения "Младежки парк" в нашия град.Съдейки по-името тук трябва да има млади хора които са излезли, на разходка.Да ама Не живо куче нямаше пък да не говорим за младежи и девойки.Истината е, че в съсъедство на парка е и улица "Алеи Възраждане" там също беше пусто.Нищо не ми се случи обаче ако в този момоент ме беше нападнал някой наркозависим какво щях да направя отговора е прост Нищо.Няма кой да ти помогне и това означава , че можеше на сутринта евентуално някой да ме забележи, но дали нямаше да бъде късно.Обикновенно там минава патрулиращ автомобил на полицията ,но въпросната вечер не мина никой нито там нито по "Алеи Възраждане".Явно такъв е живота а къда са младите хора не знам.Изводите са за вас.Темата е отворена за коментари и мнения.Нека не сме само свидетели на случващото се

Можело значи

Днес, от много време насам ме е обзело странно чувство.И понеже това нищо не ви говори нека ве обясня.Аз както павечето знаете се изживявам като всестранно развита личност.И днес ме осини идеята да си готвя нещо за вечеря.Нещо което не съм правил доста отдавна.И не че да се хваля обаче резултата е доста добър.Все още се чудя защо съм се занемарил по-този начин.След като съм завършил това училище.И в този момоент ми дойде прозрение.А именно или сам или е крайно време да си намеря жена.Второто обаче се оказва по-трудно от колкото си мисля.Не че съм против жените напротив много ги обичам.Има и друг проблем в това че повечето днешни момичета са скарани с готвенето и други работи.Но съм инат и ще търся докато я намеря.Та накрая извода е че може,но няма кой и понеже не виждам друг около мен ще трябва аз да се заема със задачите

Не се предавам!

Както повечето от моите добри приятели знаят преди повече от седмица, а може би и две се озовах у нас без работа.Не точно, но повечето сте чували израза "Ще ти се обадя" е за това става на въпрос и в моя случай.След упорито стоене у нас идва и момента в който всичко което си заделил свършва.И както винаги на помощ идват и приятелите.Оказа се че моите се броят на пръстите на едната ми ръка но затова пък са най-стабилните.И тук идва момента да благодаря на всички които в този труден за мен момент ми помогнаха.Безкрайно съм им благодарен за това което правят за мен и осъзнавам факта ,че не е важно колко са а това, че са с мен и в добро и лошо.Което от своя страна ме навежда и на друга мисъл а именно, че сигурно и аз от своя страна съм допринесъл за това да ме уважават.Искам отново да изкажа големи благодарности към всички които останаха и повярваха в мен и моите възможности.Няма да ви разочаровам.И понеже има и любопитни хора на този свят ще запазя засега в тайна за кого и какво става на въпрос.Има хора които не трябва да знаят всичко и на тях мога да им кажа "Не се предавам" .Факта че в момента някой хора си мислеха че ще им се "моля" най-малкото което мога да им кажа е и другия свой девиз "Няма невъзможни неща".Благодарности на всички които са и ще останат с мен докрай!

Честито!

Вчера се събудих с мисълта че денят ще е повече от добър.Уви не бях сбъркал за разлика от днес.Освен времето навън което беше почти лятно днес отново вали.Но не това е важно.Тази сутрин се събудих със странно усещане на цялото тяло.Причините са две:
Един от моите бивши колеги имаше рожден ден. Това естесвенно е добър повод да се почерпим, но когато в този ден ти се роди и първото дете.Мисля че се получава двоен празник.Мога да му пожелая много успехи в бащинството.Да им е жив и здрав и с пожелания за много здраве на майка му и баща му.Да им е жив и здрав малкия Янислав и честито!